четвъртък, 21 април 2011 г.


                        
                     НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС ОБЕДИНЕНИ БОЖИИ ЦЪРКВИ
                      София, 1202, ул. “Веслец” №69, тел. 02 931 0922, факс 02 931 1891
                                                            e-mail: na_ucg@yahoo.com
                       



ДЕКЛАРАЦИЯ

По повод нападение над религиозна общност в Бургас на 17 април 2011 г.

До:
Г-н Бойко Борисов, министър председател
Г-н Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи
Г-н Борис Велчев, главен прокурор
Г-жа Цецка Цачева, Председател на НС
Дирекция „Вероизповедания” при МС
Комисия по правата на човека, вероизповеданията,
жалбите и петициите на гражданите при НС
Г-н Константин Пенчев, омбудсман на РБ

Уважаеми г-н Премиер, г-н Цветанов и г-н Велчев, дами и господа държавници,
Евангелските църкви, принадлежащи към Национален Алианс „Обединени Божии Църкви”, заявяваме нашето силно притеснение от насилието, извършено на 17 април 2011 година върху богомолци, част от местно поделение на вероизповеданието „Свидетели на Йехова” в град Бургас.
Въпреки че не подкрепяме теологическите и доктринални разбирания на нападнатото вероизповедание, с тази декларация Национален Алианс „Обединени Божии Църкви” заявяваме, че:
- случилото се е криминално деяние и представлява нарушаване на основни човешки права и свободи;
- никой не може да се намесва произволно в личния живот на хората и да погазва тяхната чест, достойнство и добро име;
- всички български граждани имат право на свобода и на лична сигурност;
- никой не може да бъде дискриминиран въз основа на своята религиозна принадлежност;
- никой не може да бъде унижаван или насилван заради своите убеждения и всеки, който насилва, трябва да понесе съответните последици, предвидени в българското законодателство.
Апелираме към българските правораздаващи органи да направят необходимото съдебно разследване на извършеното престъпление. Силно сме обезпокоени от факта, че нападателите са се легитимирали като членове на политическа партия ВМРО, която вече не веднъж е подбуждала своите членове към религиозна омраза и насилие към църкви и тяхните посетители в различни градове в България

С уважение,
Национален Съвет на Национален Алианс „Обединени Божии Църкви” в България.
София, 21 април 2011 г.

сряда, 6 април 2011 г.


Изявление

от

епископ Васил Еленков



По неясните въпроси относно създадената кампания срещу мен, отговарям по реда на зададените въпроси в изявление озаглавено: Неща, които трябва да бъдат отговорени и потвърдени като истина или лъжа от  епископ Еленков” от 23 март 2011 г. в имейл, подписан от Ангел Пилев.

Декларирам, че не съм подписвал за сътрудничество с ДС, и не съм писал или донасял срещу който и да било. На 30.03.2011 год. ми беше предоставена възможността да прочета личното си досие в Комисията за досиетата. В срока предвиден от Закона ще получа копие от всички документи съдържащи се в него. Не съм убеден, че имам законно право да публикувам цялото му съдържание, но смятам че ще мога до публикувам копие от документ с който се поставя задача на определен човек, за компрометирането ми пред Евангелските вярващи, като „агент на ДС”. Вероятно е дошло време това да бъде реализирано и настоящата кампания срещу мен и НА ОБЦ да е част от изпълнението на тази задача.

1. Нелегалната църква, в която съм служил, е разделяна след 1990 г. 220 души е постоянния среден  числен състав на същата църква през годините след 1990 г. Бройката църкви  е реална, като църкви свързани с основната в своето създаване и организране. Разбира се, че всеки дели и взема от тях когато и както  му харесва, без да се съобразява с каквито и да било човешки или християнски етични норми.

2. В годините 1989-1991 имаше хиляди хора не само в София, но и в цялата страна, които търсеха Бога. Кръщавал съм из цялата страна, почти всяка седмица. За съжаление, тогава не бяхме модерни християни, за да водим списъци и да правим видеозаписи. Не сме мислили за собственото си величие и че ще трябва да доказваме тия неща.

3. Също така не сме имали възможност да правим записи и филмирания на гоненията, арестите или затварянията. Никъде не съм говорил за времето на престоите си в затвора. Да, твърдя че  съм бил в следствието на Централен Затвор, където съм викан или завеждан и винаги с обещанието, че няма да изляза от там.

4. Всички, с които съм споделял  за библейското обучение в България, знаят че има един институт с 4, в последствие с 3 факултета. Не съм ръководил БЕБИ, но от основаването му съм член на ръководството. Директор съм на БФ на НА ОБЦ.

ВЕБИ е открит със Заповед на МС на Р България № Р-39 от 1999 г. През 2007 год. е извършена оценка за акредитация от НАОА, и е дадена положителна оценка за разкриване на ВБУ. Процедурата, която не е задвижена, това е: Народното събрание да излезе с решение за откриване на ВБУ по Закона за висшето образование.

5. Твърденията ми за „изгонване на Сатана” не се отнася за министъра на образованието, а за човек на друга длъжност и в друго работно място. Всяка подробна информация, която би могла да навреди на някого не е необходима. Последствията за някои хора са от значение. 

6. Новородените мюсюлмани са факт, и не е необходимо да им се създават проблеми. Кръщението в "само Исус ", не се практикува в България и църквите в НА ОБЦ.

7. По времето на комунизма не всички закони са били официално публикувани. Повечето са били решения на партийни органи на различно ниво. Но репресиите, изгонване на деца от училище, принуждаването да не ходят на църква, влизането в редовете на "чавдарчета", "пионерчета" и "комсомола” като акт на съгласие с господстващия атеизъм, от страна на децата и родителите са факт. Ония, които са отказвали, не са могли да продължат образованието си или е трябвало да постъпват в училища на държавна грижа и издръжка.

8. Факт е че в официалните / регистрирани / църкви не се позволяваше говорене на езици и че много вярващи, посещавали петдесятните църкви се събираха по домовете за кръщение в Святия Дух. Много обаче оставаха и без това. Специално обществото, от което произлизам, е било извън закона и то основно по причина на това, че не са се съгласявали да бъдат контролирани, нито от други деноминации, нито от управляващите. 

9. Запалените и изгорели църковни сгради са факт. Държавните органи не са разкрили причинителите. Неофициално между хората се знаят нещата, но никой не може да бъде обвинен без доказателства. Има и други подобни случаи, но никой не обвинява тези, които сигнализират за това. /вижте две статии по подобни проблеми във в. Атака" от 28 Март, 2011 г./ Потърсил съм финансова помощ от църквите в Америка по искане на пострадалите църкви, но никой не е дал нито стотинка за това. Църквите в НА ОБЦ и някои други са помогнали според своите възможности. Простете ми за това, което смятате, че е нередно.

10. Никога не съм казвал, че НА ОБЦ е моя деноминация и има 700 местни църкви. Това е информация поместена от църквата, преди да бъде посетена от мен. Според информацията, получена от тях, това е грешка, допусната от тях.

11. Всички църкви на НА ОБЦ приемат и изповядват Апостолския Символ на вярата, който е заложен в УСТАВА  ни.

12. Една от препоръките на НАОА към ВЕБИ, респективно ВБУ, е учебното заведение да бъде отворено за студенти извън Евангелските общества - християни и нехристияни. Във Факултета на НА ОБЦ имаме такива . Има православни служители, кръстени в Святия Дух - моля ви, оставете ги на мира. Не им създавайте допълнителни проблеми. Простете ми, че искам да ги предпазя.

13. Опитите за отравянето и катастрофата са много лични. Те не засягат никой друг освен мен и учасниците. Ако някой не вярва, че Бог върши и такива неща, дори и с неподходящи хора като мен, то моля за прошка за това, че съм проявил нечувствителност при споделянето на тези обстоятелства.

14. Никога не съм твърдял, че има създадени от мен църкви извън България. Още по-малко да съм обявявал бройки такива.

15. По различно време, на различни места, за различнен период от време мисионери от ОБЦ, са подкрепяни за тяхната дейност. Търсил съм начин да бъдат подпомагани такива служители, но както в Апостолско време така и сега не са много дарителите. Всеки предпочита лично да се поразходи до някъде, вместо да дари финанси. Във Факултета на НА ОБЦ, както и в другите факултети на ВЕБИ преподават професори от други страни, и от различни деноминации. Има дори православни такива. Кой друг, ако не православен, би могъл да преподава предмета: "Въведение в Източното православие" ? Такъв е случая с епископ Фулър-доктор по Психология. Преподавал е предмет в магистърската програма " Пастирско консултиране".

С горните обяснения считам, че съм дал достатъчно ясна заявка за добрата си воля, да не оставя повдигнатите въпроси без отговор.

МОЛЯ ЗА ПРОШКА ОТНОСНО ВСИЧКО В КОЕТО ВАШАТА СЪВЕСТ МЕ ОСЪЖДА!

МОЛЯ ЗА БОЖИЯТА ПРОШКА, ТЪЙ КАТО ТОЙ Е НАД ВСИЧКИ!


епископ Васил Еленков

04.04.2011год.
гр. София









                                                                                                 ДО
                                                                                           
                                                                                                 НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ

                                                                                                 на НА ОБЦ






З  А  Я  В  Л  Е  Н  И  Е

от

Епископ  Васил Николов Еленков, пълномощник на НА ОБЦ

                          

Драги братя, уважаеми съработници,

Благодаря на Бога за вас и особената Негова привилегия да работя с вас за слава на нашия Господ Исус Христос. Благодаря ви за доверието, което ми гласувахте като Пълномощник на НА ОБЦ.

Напоследък определени атаки срещу мен, служението  и авторитета ми, доведоха за нарушаване на добрия тон, добрите взимоотношения и единството между служители в тялото Христово в България.

Тъй като мисля, че добрите взаимоотношения и единството са особенно важни и трябва да бъдат възстановени, то вярвам, че е целесъобразно да приемете моята оставка като пълномощник на НА ОБЦ. 
  
Моля Бога за неговите обилни благословения и мъдрост в работата и служението ви!

Ваш съработник и роб Исус Христов:

еп. Васил Еленков       


04.04.2011 год.                                                               
гр. София.  











Становище

на

Националният Съвет на НА ОБЦ



По повод организираното на 09.04.2011 год. мероприятие от Ангел Пилев и Георги Бакалов.

Националния съвет на НА ОБЦ отказва да участва в горепосоченото мероприятие по следните причини:

1. Вече има изчерпателен отговор на 15-те въпроса от епископ Васил Еленков, поместени в сайта на НА ОБЦ.

2. Вживяването на организаторите в качеството им на "жандарм" и "Другарски съд" от времето на комунизма над всички Божии служители, които не са под тяхната юрисдикция, с цел издигане на собствен авторитет и внушаване на страх, е недопустим мотив за организирането на подобно мерориятие.

3. Относно целите, за които претендират организаторите, би следвало да присъстват 50%+1 от регистрираните църкви, т.е. минимум 500+1 църкви, и те да са съгласни доброволно да се подчинят на решенията, които ще се вземат.

4. Арогантно е, първонарушителите на библейската етика да са основатели на "етична комисия", имайки предвид, че въпросното мероприятие е пръдължение на злостна програмна акция, целяща постигане на не християнски цели по не библейски начин.

5. НА ОБЦ  не би допуснал външна на ръководството и организацията му структура да се намесва и диктува вътрешния живот, тъй като това противоречи на устава му.

6. Имаики в предвид "готовността" на "Обединени Евангелски Църкви" и всяка друга деноминация, а така също и определени самозабравили се личности, които искат да доминират и налагат доктрини и други свои спорни прийоми, НА ОБЦ, се разграничава от тях, и не учасвува в подобен род мероприятия.

7. НА ОБЦ е регистриран като вероизповедание, състоящо се от множество независими църкви с юридически статут, без централизирано спускане на решения и директиви. Длъжността "Пълномощник" е административна, а не духовна. В този смисъл, всеки служител и всяка регистрирана като юридическо лице църква, отговаря за своите действия, първо пред БОГ, второ пред своите членове, след това пред законите на република България съгласно своя устав.

Опитите на някой  да контолира или да налага действия на НА ОБЦ, са не само неприемливи и неморални, но по скоро биха попаднали под ударите на закона.


НС на НА ОБЦ,
05.04.2011 год.








Становище 

5 април 2011 г. 

На адв. д-р Виктор Костов 

Относно публично разпространена информация  срещу епископ Васил Еленков и  искания за обяснения от Ангел Пилев и Георги Бакалов  и няколкото подкрепящи ги пастори 

До адресатите и всички заинтересувани евангелски лидери и вярващи 
по „Кампанията анти-Еленков” 

Уважаеми пастири и служители, 

След наблюдение на ситуацията и проведени консултации с християнски и евангелски лидери в страната, предлагаме на вниманието ви следните аргументи в анализ на повдигнатата от януари 2011 г. криза в църквата. 

От самото начало трябва да стане ясно, че епископ Васил Еленков не е правно ангажиран с това да отговаря на искания за обяснения от хора, които не са част от неговата деноминация. НАОБЦ има свое ръководство и устав, и хора външни за тези реалности просто могат да бъдат игнорирани. Въпреки това, в израз на добра воля, същият даде публични обяснения вече в сайта на НАОБЦ, както и е подготвил друго писмо.  

В отделно писмо, което е подписано и разпространено от епископ Васил Еленков, той отговаря и на ескалиращите въпроси на Ангел Пилев от 23.03.2011 г., озаглавени „Неща, които трябва да бъдат отговорени и  потвърдени като  истина или лъжа от  епископ Еленков”. Тези „неща” могат да не бъдат „отговорени”, но за да стане ясно, че епископът има желание да даде обяснения за поведението си и изказванията си, нещо което организаторите нито оценяват, нито сами могат да се похвалят с подобна твърдост, той е подготвил писмо с подробни отговори (виж писмо от 4 април 2011 от Васил Еленков). 

Има един положителен аспект от настоящата криза в евангелската църква – става ясно, че църквата трябва да се събуди и да установи истината. Постигането на тези цели, обаче, ще е внимателен и по-продължителен процес от времевата и морална рамка заложена от организаторите на кампанията „анти-Еленков”. От поведението на блюстителите на „истината” тоест – организаторите на кампанията срещу личността на епископ Еленков става ясно, че църквата трябва да установи и критериите за това как истината да бъде изследвана и установявана. Или по-скоро да изисква библейските стандарти за поставяне на обвинения срещу църковни служители да бъде внимателно изследвани и прилагани за даден случай. Внимателно прилагане на новозаветните стандарти обаче не се случва в настоящата кампания срещу лидер на евангелска деноминация.  

Ръководните сили на кампанията „анти-Еленков”, пастор Пилев и Георги Бакалов, организират конференция, с гръмкото заглавие Национален форум  "Лидерството в Тялото Христово: актуални предизвикателства и решения"!  - 09.04.2011г.  София 

Представяме на вниманието ви няколко причини и незададени въпроси, поради които считаме, че този форум е нелегитимен и няма авторитет да решава каквито и да било въпроси от национално значение за евангелската църква в България, още по-малко за съдбата на Национален алианс ОБЦ. 

1. Прибързаност и ултимативност. Още в самото начало времевата рамка се задава от организаторите на кампанията „анти-Еленков”. Те наложиха ултимативен тон, който е неприемлив за хора, желаещи решаването на спора в контекст на уважение към личностите, които представляват другата страна. Задаването на 14 дневен срок, придружен със заплахи за действия при неизпълнението на срока говори за отсътвие на чувствителност към сериозността на повдигнатия проблем. За решаването на сложен и противоречив въпрос, като повдигането на обвинения срещу епископ и лидер на християнска деноминация изисква малко повече време от две седмици, особено, когато е ясно, че „казусът” няма така лесно да си отиде. 

2. Неправилен формат и поредност на стъпките. Кампанията анти-Еленков бе поставена на публично внимание по възможно най-неправилния начин. Ето само някои грешни моменти: а. Заглавието „Казусът Еленков за българският евангелизъм”, придружено със снимка на епископа задраскана с дебел черен въпросителен знак сами по себе си вече дефинират крайно негативно отношение към Васил Еленков; б. Поставянето на камапнията анти-Еленков за дискусия във форум за интернет клюкарство -- Фейсбук без предварителни разговори с другата страна; в. Изискването на обяснения и среща с Еленков под заплаха срещу последния; г. Липса на интерес към извинението на последния и ескалация на исканията. 

3. Промяна и ескалация на исканията. Въпреки записаните извиненията поднесени от еп. Еленков с първото писмо от 23 февруари, организаторите на кампанията „анти- Еленков” не са ревизирали до този момент нито тона си нито намеренията си да променят и ескалират исканията.  

Това поведение създава впечатлението, че целта на организаторите зад тази кампания, Георги Бакалов и Ангел Пилев, както и подкрепилите ги пастори, нямат за цел изкупление, прошка и възстановяване, но извличане на морална и чисто политическа изгода от цялостното оклеветяване на един дългогодишен служител.  Подобен подход и поведение няма нищо общо с библейската препоръка на апостол Павел: „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен” (Галатяни 6:1). 

4. Неясна морална и духовна стабилност на организаторите и съмнение за правилната им оценка за собственото им духовно състояние. Общоизвестни са пророчествата на „обединяващ апостол” Бакалов, които имат сериозно национално звучене и претенция, но просто не са се изпълнили. Не само това. Г-н Бакалов не само че не се е извинил за говорене от името на Бога, което поставя под съмнение автентичността на пророчеството въобще, като новозаветна практика, но и обвинява църковните лидери и водачи, че носят вина за неизпълнение на неговото пророчество. Библейската етика изисква съвсем друг вид поведение от „обединяващия апостол”, а не обвинение срещу хората, които на практика е излъгал от името на Бога (1 Солунци 5:18-22). Въпросът остава, каква роля може да има лидер с такава репутация в установяването на „Етична комисия”, която да съди етичността на църковните лидери? Това е само един от редица въпроси, на които трябва да се отговори преди да се гласува доверие на инициаторите на „анти-Еленков”. 

5. Непропорционалност. Грешките на Еленков следва да бъдат видени в контекста на цялостният му живот и служение. Ако пасторите Бакалов, Пилев и тези, които ги подкрепят са изцяло чисти в начина по който представят учението си и служението си при търсене на финансова подкрепа, то те биха могли да бъдат безмилостните съдии, които се явяват в случая. Именно затова словото изисква тези, които помагат на братята да излязат от грях, да го правят с кротък дух, за да не бъдат изкушени и те (Гал. 6:1).  

6. Злонамереност.  От представените видео клипове в Интернет, е очевидно, че същите са редактирани така, че да окарикатурят представата на зрителя за Васил Еленков, а не просто да представят фактите. Повторението на дадени кадри, музикалното оформление, начинът на поставяне на въпроси, контекстът на сравняване на Еленков с партийни кадри е предназначен не да издири и установи истината. Подобен подход напомня за комунистическите и нацистки пропагандатори, които целят да се разправят с политически враг. Не поправянето на лидера, а пълното унищожаване на неговата репутация прозират зад този подход. Това не е помощ от братя, това е злонамерено покушение срещу характера на личността. Отговорност за тази злонамереност носят Ангел Пилев, Георги Бакалов и тези, които ги подкрепят безкритично. Библейският подход изисква много внимателно да се подхожда при обвинения срещу „презвитер” заради желанието на враговете на евангелието да направят същото (виж 1 Тимотей 5:19). 

7. Липса на диалогичност. Организаторите на кампанията „да очерним репутацията на Еленкови” се характеризират с желанието си те да диктуват времето темите и условията в преговорите с ОБЦ и самия Васил Еленков. Един от най-важните факти относно събитието организирано от Пилев и Бакалов на 9 април, е че то е изготвено въпреки различни договорености с представители на НАОБЦ. Първоначалната идея е била за среща, на която Еленков и/или негови представители от ръководството на НАОБЦ да дадат нужните обяснения, да се изготви стратегия за поправяне на последствията от грешките да има простителност и истина и с това, казусът да се затвори.  За изненада на участващите в тези преговори от страна на ОБЦ, вместо търсене на истината и поправянето на грешките на Еленков в удовлетворителен за всички формат, Пилев и Бакалов организират свое събитие, в което ще поучават църквата на теми, по които те самите имат нужда от повече опит и морал. Тази промяна не е консултирана с насрещната страна, което показва, че здравият разум и спазването на поети ангажименти е невъзможен стандарт за Бакалов, Пилев и тези, които са се оставили да бъдат водени от тях в атаката срещу ОБЦ и църквата. 

8. Следва да зададем въпроса за времето на кампанията „анти-Еленков”: Защо след като част от въпросните клипове са известни от осем години, едва сега те са възбудили съвестта на Пилев, Бакалов и подкрепящите ги за тази кампания срещу епископа? Едва ли защото истината тогава не е била важна, но е важна сега. Най-очевидният отговор е, че просто сега изваждането на тези факти има своето политическо значение и може да бъде използвано за разместване на пластовете на влияние в евангелската църква. 

9. Ангел Пилев и Георги Бакалов следва да поднесат публично извиненията си за обвиненията срещу Васил Еленков, че е бил сътрудник на комунистическата Държавна сигурност. По изявление на еп. Еленков той е получил достъп до досието си. В него се съдържа неоспоримо доказателство за това, че същият не е вербуван от ДС и не доносничел срещу братята си от църквата. В същото се съдържат данни, че поне седем души са били ползвани от тайната комунистическа милиция за доноси срещу еп. Еленков. И още нещо – една от задачите по повод „разработването” на казуса Еленков от ДС е била същия да бъде представян като сътрудник на тайните служби с цел дискредитирането му пред евангелските църкви. Подробности ще бъдат публично оповестени след консултации относно законовите изисквания за изваждане на такава информация и изтичане на законовите срокове за предоставяне на тази информация. 

10. Ангел Пилев, Георги Бакалов и всички, които ги подкрепят следва публично да заявят извиненията си и да се покаят пред еп. В. Еленков за неправилния в библейски план и злостен начин, по който организираха и проведоха кампанията за очерняне репутацията на епископ Еленков. Кампанията беше проведена не само пред църковни лидери и членове, но и пред целия невярващ свят, стартирайки я в Интернет и то в поредност обратна на реда в Матей 18. 

11. Оздравяване на църквата ли искат организаторите на кампанията „анти-Еленков” или разбиване на ОБЦ? Отговорът е – разрухата е тяхна цел. Дори първоначалните им намерения да са били добронамерени, поговорката „Пътят към ада е постлан с добри намерения” в случая звучи много точно. Не се постига оздравяване чрез целенасочена непростителност, атака срещу личността и характера несвързани с началните обвинения, и организирането на „национални форуми” под първоначален предлог за търсене на истината по конкретен проблем.  

12. Защита на нехристиянски интереси чрез атаката срещу Еленков. Имаме основание да считаме, че действията на групата „анти-Еленков” представя интереси, които излизат извън рамките на интересите на евангелската църква. Доказателство за това представляват заплахите на п-р Ангел Пилев, че Еленков бил заплашил „етническия мир” в страната. Кой би имал интерес да се представи проповядване на евангелието на мюсюлманите като „заплаха за етническия мир”? Друго доказателство в тази посока е и питането в писмото с 18 точки, „Някои неща...” от страна на Ангел Пилев – т. 7 и 8 – че по времето на комунизма децата са били отнемани от родителите им, ако последните са били вярващи. За всеки живял в комунизма е ясно, че партия и държава се стремяха всячески да разбият семействата на вярващите и особено да осигурят атеистичното отчуждение на децата от вярата на родителите им.  

В заключение 
Истината ще бъде установена. Църквата в България ще се събуди за нея и ще работи за Евангелието на Исус Христос. Настоящата криза е само конкретен повод всички, които милеят за Евангелието и Господа да видят нуждата. Но това събуждане няма да се случи на събитието на 9 април, нито чрез неговите „апостоли”, които са инициаторите на кампанията „анти-Еленков” и „анти-ОБЦ”. 

С поздрави в Христос до всички истински негови служители, 
адв. д.ф.н. Виктор Костов 

Подкрепили становището 
Ръководство на Национален алианс „Обединени Божии църкви” 
П-р Явор Костов, нерегистрирана евангелска църква, Видин 

сряда, 23 февруари 2011 г.

Изявление на еп. Васил Еленков



В изпълнение решението на Националния Съвет на НА ОБЦ от 08.02 2011г., правя следното изявление:

Роден съм в Петдесетно семейство, принадлежащо към не регистрираното общество на така наречените сред Евангелските общества "Северняци" или  "Тинчевисти ", или по-късно "Божия църква". Обществото съществува от 1920г. като Петдесятно движение и по различни причини остава не регистрирано до 1990г.

Началото на това общество е в по-далечната 1900г. когато се заражда "Ерусалимска горница" / и други подобни на тях / от вярващи търсещи библейски духовни опитности. По различно време и място тези духовни преживявания са подготвяли почвата  за зараждането на Петдесятното движение в България. Известна основа на Петдесятното движение дават съществуващите по това време Евангелски общества; Съборната църква в Южна България, Методиската църква  в Северна България, Баптиската църква и Църква Божия. Петдесятно вярващите /респективно "Северните Братя"/ са подложени на преследване / както от светската власт, така и от духовната /, което се засилва, по известни причини, след 1944г. В обществото на "Северните Братя” това /гонението/ е проповядвано и приемано като начин на живот.
    
През Ноември 1955г. съм кръстен в Святия Дух, а на 06 Януари, 1956г. във вода.

Предвид засилената репресия като цяло в страната / в периода 1965-1968г./ и в часност към нелегалната по това време църква, за да избегна евентуални проблеми в казармата през 1968г. постъпвам на работа в мина "Иван Гарванов" гр. Перник. По това време е в сила закон, който дава възможност за отбиване на военната служба в мините, а по-късно и в МК Кремиковци.

Ще посоча само три от събитията дали повод за засилване на репресийте към "неблагонадежните елементи" и носителите на "идеологическа диверсия":
   
 - През 1965г. членът на ЦК на БКП, и първият партизанин от Врачанска област - Иван Тодоров - Горуня, организира неуспешен преврат, завършил със неговата смърт . / По това време аз живея и работя в гр. Враца, където това събитие става известно /.
    
- През 1966г. по време на първомайска манифестация в гр. Враца, е разрушена стената на утаиника на мина "Плакалница" в резултат на което десетки хора намират смъртта си.
    
- През Август 1968г. е потушена с военна сила "Пражката пролет" в Чехословакия. България е първата страна настояла за военна интервенция. Български войски участват в потушаването на “контрареволюцията”.
    
Такава е обстановката при която през Септември 1968г. военните не уважават желанието ми за отбиване на военната служба в мината и съм повикан на редовна служба, на място където трябва да бъда променен и "да стана човек". След шест месеца на "усилия" за постигане на  “промяната" следва разказано от мен събитие с разстрела, което по мое мнение, е опит за инсценировка на "бягство". Документи по тоя въпрос не могат да се намерят, тъй като дори военната ми книжка е издадена от Трудови войски за цялото прослужено време от 2 год., където в последствие съм изпратен.

Двама пастори пожелали и успяли да ме посетят по време на "превъз-питаването" са вече преминали при Господа. Това са пастир Стамен Владов Златанов  от гр. Етрополе и Живко Еленков Велев от гр. София. Все още има стари вярващи, които помнят, че са отправяли молитви към Бога за мен при тези събития. 
  
От 1965г. по стечение на обстоятелствата участвам в организирането и провеждането на младежки мероприятия в нерегистрирата и преследвана църква, за което сме имали проблеми с властите. Отново по стечения на събитият, от същото време със същите братя / младежи по това време / сме канени за участие в работата на нелегалните Пасторски събори. Тези и подобни дейности ме поставят във полезрението на службите много от рано.

През 1971г. заживявам в гр. София. Помощник съм на пастора на една от нелегалните църкви в столицата. Репресиите са постоянни. Натиска за ликвидиране на нерегистрираните църкви, разбиването на богослужения, арести, привиквания, обиски и други методи са постоянни.

През 1974г. с още един брат, многократно настояваме за среща с Тодор Живков, по повод тежките репресии върху църквите и пасторите из цялата страна, включително побои и интернирания. Срещата е осъществена, като разговора се води от секретаря на Държавния Съвет - Минчо Минчев, в присъствието на още 7-8 души. Разговорът е около 20 мин. и приключва със следното откровено изявление: "Политика на Партията и Държавата е вашето общество да бъде гонено. Пише в Библията, че истинските последователи на Христос ще бъдат гонени. Ако вие сте истински, то ние ще ви гоним".

Проблемите продължават. Започват манипулации и действия за създаване на разнобой и противопоставяне сред пасторската колегия и особено сред младите и надежни пастори. При арестите и привикванията, се налага мнението, че някой от твойте братя -съработници са предизвикали твойте проблеми. Успешно е разрушено взаимоотношението между духовни бащи и синове, което за съжаление продължава и до днес .
   
През Април 1977г. по стечение на обстоятелствата в София се създава нова църква в състава на "Тинчевисткото" общество. Противоречията, разнобоя и конфронтацията между църквите в София, респективно в страната се създават, поддържат и задълбочават умишлено и целенасочено, за да бъде разбито обществото от вътре.
    
Годините от 1977 до 1984 са време, в което заедно с останалите служители в новата църква и по- възрастните пастори от  Разложкия край се създават около 15 нови църковни общества в Софийска, Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска област. Обслужват се от нашата църква в София и братята от Разложко. Същевременно в родния ми край / Северозападна България / възникват редица нови църкви и нашата църква е ангажирана максимално. В обществото на "Тинчевистите " през същото време се оформят две крила в национален мащаб.

На моменти противоречията са силно изострени, но идеята за единство  и постоянната работа за постигане на узаконяване на църковното  общество, т.е. регистрация, поддържат цялостта на деноминацията.
Гоненията и репресийте продължават. Десетки църкви в страната
преминават към други деноминации, за да получат закрила, т. е. регистрация. Много семейства от Софийските църкви и в по-голямите градове, също дават освежаване на другите деноминаций като преминават индивидуално в тях.

През 1982г. гоненията срещу църквата се засилват.      За първи път, при пореден натиск от службите, ми е предложено да отида на работа в Либия с цялото си семейство, за да се махна от България за по-дълго време. След изтичане на срока, поставен ми за вземане на решение  и отказ от моя страна проблемите продължават.
   
На 22-23 Март 1984г. е проведена Национална партийна конференция на БКП . София трябва да бъде прочистена от нелегално събиращи се църкви. Една от църквите ни в града започва да посещава Методистката църква, втората - Баптистката, която в дадения момента също има известни проблеми с властта.  Нашата църква беше определена да се слее с Конгрешанската църква. В нея по това време също имаше проблеми. Назначеният пастир на Първа Евангелска църква и Председател на Съюза не беше приет от много от членовете на църквата и някои местни църкви в страната.
    
След нашия отказ да отидем в Първа Евангелска, бях притискан отново многократно, след което ми беше определено да бъда интерниран. За да бъде ликвидирана църквата беше решено да бъдат интернирани още четирима братя, който бяха стълбове на вярата, хора в чийто домове се провеждаха събранията на църквата. Поисках време, за да уведомя църквата. Бяха ми дадени три дни. След разговор с църквата,  беше взето решение да отидем в Първа Евангелска, но да продължим нашите самостоятелни събирания по домовете, в свободните дни.
    
Така се отзовахме в Първа Евангелска църква. Едва тогава разбрах каква е целта на службите.  В самата църква имаше хора които съобщаваха кога присъствам на служба и кога - не. Установих че на всяка служба има 1-2 души, които проверяваха дали сме в църквата. Първа Евангелска имаше 4 служби в седмицата и ние приехме, че вторник, четвъртък и събота ще бъде времето за нашите самостоятелни събирания. Беше поискано от мен да проповядвам, да участвам активно в живота на Църквата и съюза със задачата да превземем Конгрешанския Съюз, "Тинчевистките " църкви да преминат към Съюза и да се превземе ръководството. По този начин, ще бъде решен въпроса с нерегистрираните църкви, както и с "непокорните" в Конгрешанския Съюз. Бях касиер на Първа Евангелска и на Съюза за около две години. За около шест месеца замествах постоянно пастира на църквата, който за това време беше в Англия. За времето на престоя ни в Първа Евангелска / около три години /, многократно съм допускан до анвона и спиран. Не можеше да останат в тайна събирания извън официалната църква. През посочения период всяка седмица съм "викан" по два, а не рядко и по три пъти за различни "прегрешения "като: неприемливи проповеди, петдесятен уклон и практики, не реализирани нареждания и най-вече продължаващи събирания извън Първа Евангелска, и посещения на нерегистрираните църкви из страната. Наредено ми беше да посещавам по график Съюзните църкви, за да съм свикнел с тях и реда в тях и за да не мога да посещавам нашите църкви.

След като титуляра се завърна от Англия, на следващия ден отново бях в службите, където ми беше наредено да напуснем Първа Евангелска Църква. 

През всичките тези години съм участвал активно и последователно в работата за официалната регистрация на Божия Църква. Двете крила на църквата имаха постоянни противоречия помежду си, но по отношение на регистрацията имаше общо съгласие и взаимодействие. През 1990 год. беше регистрирана Българска Божия Църква, аз бях един от членовете на ръководството. Изострените противоречия доведоха до официялно разделяне на двете крила още същата година и сформиране на ОБЦ, от хора доказали своя дългогодишен християнски живот и служение. Новото общество е регистрирано през 1991г. с ръководство в състав : Васил Еленков, Стамен Златанов, Петър Георгиев, Данаил Колев, Иван Ядков, и Симеон Мавродиев.

Регистрирането на ББЦ и ОБЦ е завършек и резултат на дългогодишни усилия от страна на пастири, започнали да работят за легитимирането на църквата още през 1960 - 1962 год.
    
След разделението, за дълго време бяха положени усилия от различни посоки, за да се спъва работата на ОБЦ, включително с манипулация на пастири, злословене, клевети и др. 
     
Не съм подписвал документ за сътрудничество със службите. Това което съм подписвал са: предупредителни протоколи, протоколи за изземване на литература и обиски, актове за извършени нарушения.

Много от протоколите са за извършване на дейност, без право на такава, според законите по това време.
     
От деня на учредяване на Инициативен Комитет за възстановяване на ОЕЦ / Декември 1989г. / съм член на Комитета, с активно участие в работата на всички заседания. Противоречията възникнаха по няколко причини. Първо: оказване на натиска за сливане на ОБЦ с ББЦ, второ: негативно отношението към нововъзникналите църкви или отделили се от старите такива, трето: негативно отношението към църкви канещи чуждестранни евангелизатори като Джон Остин, Райхард Бонке и др.
     
Това бяха и две от причините за неприемането на ОБЦ в състава на ОЕЦ. Първо: Естественото развитие на ОБЦ, според известни мнения, трябваше да бъде сливане с ББЦ, поради което не е необходимо ОБЦ да бъде член на ОЕЦ, а да се слее с ББЦ. Второ: ОБЦ приема в състава си църкви отделели се от старите и новосъздадени такива. Това конфронтира ОБЦ с останалите деноминаций.   
      
Третата причина е измислена, за да има с какво да бъда съборен и надвит в противоречията през 1988-1992 год. Умишлено не споменавам имена, тъй като между мен и братята участвали в опиасаните събития, всичко това е простено и приключено и не желая да се занимавам с това.

За измислянето на тази трета причина са  използвани следващите факти: Движенията на святост в България, предшествали Петдесятното движение, са се придържали буквално към текстовете на Библията. Липсата на контакти с чуждестранни църкви,  библейско обучение и друга литература освен Библията, не показват проблем относно кръщението в името на Отца и Сина и Святия Дух или в името на Исус. Използвани са и двете формули. През 1988 в България започват да пристигат мисионери от различни деноминации в Европа и Америка. Появяват се такива от църкви които кръщават в името на Исус. Моят контакт с тях е едва през 1990 год, когато се разделят ОБЦ и ББЦ. При разделението повечето от църквите в контакт с тези мисионери са в състава на ОБЦ. Като Пълномощник на ОБЦ естествено влязах в контакт с тези мисионери.

До 1997 год. все още някой от тях посещават България. Последният от тях е покойният пастир Франк Мънси. Взаимоотношенията с него са прекъснати през 1997 г., а много други пастири и църкви продължаваха да поддържат контактите си с него до неотдавна.
    
Имам все още лични приятели които са били в тези общества, а в момента са независими църкви. В България няма прекръщавани евангалски вярващи, нито се проповядва или поучава различна доктрина от това което винаги са проповядвали нашите стари пастири и проповедници, нашите дядовци и бащи, самите ние и нашите деца.
     
Относно повярвалите мюсюлмани и работата с тях не бих коментирал, тъй като това засяга други хора. Тая тема не е за публичното пространство. Подобно е положението с мисионерството и някои други въпроси, засягащи отделни личности.

Автомобилната катастрофа през Декември 1999г. е факт, който е известен. Автомобила не можеше да се ремонтира, а аз и придружаващият ме пастор от София бяме невредими. Подробностите са известни на мен и семейството ми.
     
Трудовата ми дейност извън църквата, за времето от 1971 до 1996 год. е преминала в предприятие към Енергетиката. Не съм допускан до по-високи длъжности, по понятни причини. След като през 1986г. започва „Перестройката”, през 1991г. съм повишен. През 1997г. напускам предприятието по собствено желание.
     
Въпреки мойте лични слабости и недостатъци, благодаря на Бога, че ме е използвал и продължава да ми позволява, да бъда свидетел на действията на Святия Дух за прибавяне на хора към Неговото Царство.
     
За нещата, които са подсилени, преувеличени или неверни в моето говорене, съм се покаял пред Бога и пред  членовете на Националния Съвет на НА ОБЦ. Поискал съм извинение от тях за създадената ситуация и неприятности. Покайвам се и пред всички, които четат настоящето ми изявление.
     
Вярвам, че Отец на нашия Господ Исус, ще ме подкрепя със Святия Си Дух, за да свърша пътя си и работата, която ми е поверил, до деня когато ще съди живите и мъртвите. Включително и мен. 


Васил Еленков